Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2009 19:15 - Spore Превю
Автор: combine Категория: Забавление   
Прочетен: 1594 Коментари: 0 Гласове:
0



Публикувано на 01.01.1970 Автор: Shraik
 
image Докато EA ангажират други компании с доенето на предишните му творения, Уил Райт се занимава с новия си и може би най-амбициозен проект - Spore (или както са му викали в началото - СимВсичко), в който можеш да проследиш развитието на живота от малка ъъъ... споричка до завоеванието на космоса. Играта беше обявена през 2005-та след дълъг и таен процес на разработка, но и досега не успява да се закотви на някаква твърда пускова дата. Първо се предполагаше да излезе в началото на 2008-ма, но от няколко седмици се говори за ново забавяне и доста хора бяха допълнително объркани от липсата на каквато и да е презентация на E3 2007.

image

Все пак колегите от IGN са се свързали с представителя на Maxis Патрик Бюхнер, за да разберат накъде вървят нещата. Засега е завършена алфа версията на играта и Райт и компания са заети да заглаждат ръбовете на геймплея. Затова и са решили, че на този етап е по-добре да се съсредоточат върху работата си, вместо да се втурнат да правят специално демо за изложението. Такова ще бъде показано при затворени врати на конвенцията в Лийпциг в края на август. А пускането на играта наистина ще бъде позабавено, но едва ли след средата на 2008-ма.
Явно Maxis са решили да си траят за каквито и да е подробности, докато не доведат Spore до по-завършен вид. Както казват руснаците: поживьом - увидем.

image
 
image
image
image
Играта-феномен Публикувано на 01.01.1970 Автор: Shraik
 
image “Не искам да поставям играча в ролята на Люк Скайуокър или Фродо Бегинс. Вместо това искам да го поставя в ролята на Джордж Лукас или Джон Толкин. Искам играчът да почувства, че сам е създал цял един свят, преминавайки през различните етапи на игра.”

Легендата Уил Райт, Човекът “Spore

И така, приятели, на мен се пада огромната чест, но и нелеката задача, да ви представя Spore. Новата игра на един от най-големите умове в игралната индустрия - Уил Райт. Това заглавие беше споменат бегло в броя за Е3 2005. Сега вече имам на разположение две страници, но силно се съмнявам, че и те ще ми стигнат за всичко, което имам да ви кажа. За нея. За Spore. За играта, която собственият й създател описва така: “Започвате в началото като една малка бактерия, пък на края, видите ли, вече сте в ролята на галактически Бог.”
Spore е най-амбициозният гейм-проект, който някога съм виждал. Геймплейно погледнато вероятно е и най-мащабният. Да ти се не види, бе господин Райт, как ти дава сърце ме затрудняваш така! Как да се вместя на две странички, а?!

Геймплей

image
 
 
Spore ще включва водещи елементи от поне 5-6 култови игри, познати ни до болка. По думите на Райт, от геймплейна точка, трябва да очакваме около 20% прилики със заглавия като Pac-Man, Populous, SimCity, Civilization. Нещо повече, трябва да очакваме най-добрите 20 на сто от гореизброените. Плюс още тонове нови и невиждани неща.
Наистина започваме играта като едноклетъчен организъм. Да си представим следната ситуация: В началото Spore e като Pac-Man. 2-D графика. Плуваме в “първичния океан” с милиарди други микроскопични нищожества, гледаме да се храним редовно с по-слабите от нас и в същото време се стараем да не станем храна на други, малко по-силни от нас нищожества. В определен момент достигаме следващото еволюционно стъпало (колко такива има на този етап не се знае, но са поне двайсетина). Отваря се специално меню, с помощта на което променяме външния си вид, добавяме защитни механизми, оръжия (като шипове по тялото, например) и играта продължава. Десетина еволюционни промени и вече сме многоклетъчен организъм, клас “змиорка”. С вълчи апетит. Графиката скача в третото измерение. Следва NFS: Месоядна Змиорка Underwater. Освен че се състезаваме с другите риби, снасяме и по някое яйце. Ъпгрейдваме новороденото до болезнено-смешен на вид зелен трипод (трикрака гад като ония в Half Life 2 и Война на световете, ама много по-малка, забавна и тъпа от тях), който вече излиза на сушата. Храни се кат змей. Вижда женска - секс. Яйце. Ъпгрейд - и ха! Изскача оня ми ти еволюционен екран, където се оказва, че сме стигнали стъпало, при което вече не можем физически да променяме триподите. Да ама можем по друг начин да им повлияем благотворно. Да не забравяме все пак, че те, милите, в главите все още са кухи като хралупи. Почваме да множим гадчетата и да им бъркаме “еволюционно” в мозъците при първа възможност. Тук вече имаме нещо като племенна колония, а играта се превръща в стратегийка, напомняща за Populous. След няколко мозъчни импруувмънта говедата най-сетне развиват съзнание. Почваме да строим цели градове. Замирисва на SimCity. Множество сгради, множество ъпгрейди, нови умения и придобивки, машини, оръжия. Завладяваме цялата планета. Геймплеят вече мяза на Civilization. Развиваме нашата новосформирана цивилизация до край, строим по някое време летяща чиния, излизаме извън планетата и... се оказва, че там ни очакват още десетки хиляди планети (!), които и цял живот да играем, не можем да обиколим. Това гигантско число бе потвърдено от Уил Райт, така че играта наистина ще е ужасно огромна, практически невъзможна за изиграване. Ура, сдобихме се с някаква представа за 1/32-а част от Spore.

Разяснения към “Геймплей”

image
 
 
Горният геймплеен сценарий изобщо не е задължителен. Просто именно той беше демонстриран от Райт на GDC 2005. Нашата игра може да бъде (всъщност, със сигурност ще бъде) доста по-различна. Съществата, с които играем, може да изглеждат по коренно различен начин. Огромни, силни, тромави. Дребни, бързи, с десетки крака, паякообразни. С великански глави и малки телца. Може да си останем под водата! Да бе, нищо не ни пречи да развием силна и мъдра цивилизация под водата. Хем ще поцъкаме повече на NFS: Змиорка Unleashed, или както там я кръстих. Може пък да играем с октопод, сепия. Можем да не влизаме в ролята на военен тиранин, а да покорим собствената си планета посредством дипломация и алтруизъм. Градовете сами си ги строим, проектираме ги, сградите изглеждат така, както ние искаме. Имаме само някакви основни предварително зададени конструкции, които могат да придобият абсолютно неузнаваеми форми със съвсем лека намеса от наша стана. В тази игра можем да променим всичко. Никога думите ПЪЛНА СВОБОДА не са носели толкова смисъл!
Можем например да развием умението “генно инженерство”. С негова помощ вече ще създаваме растения, ще правим разни мутации по съществата на различните светове. Чуждите планети, ако ни дразнят, можем директно да ги взривяваме от космическия си кораб с оръжия като в Star Wars. Може обаче и да ги колонизираме, да се сприятелим и съюзим с расите, които ги населяват. Ако на планетите няма атмосфера, може да ги тераформираме и след това пак да ги колонизираме. По дяволите, можем да си направим огромна планета-зоологическа градина, пълна със същества от всичките светове, които сме посетили!
Е, ако това не е достатъчно като разнообразие, здраве му кажи.
Говори се дори, че ще можем да влияем пряко върху наличните в играта черни дупки, мъглявини, квазери и прочее. Въпросните „прочеета”, разбира се, също ще влияят на геймплея; примерно завладяваме дадена планета, ама не забелязваме, че тя е в близост до звезда, която всеки момент ще се превърне в супернова. Ами честито да ни е, току-що изгубихме цяла планета по невнимание.
Помните откъде тръгнахме, нали? От тъп микроб-гъзар с шип на главата!

Феноменалната игра

image
 
 
Spore обаче е феноменална и уникална в едно много важно отношение. Може би точно в тази игра е залегнало бъдещето на single player игрите, като цяло. Ако трябва да поставя Спората в някакви рамки, то най-вероятно трябва да измисля нов игрови жанр. Ще го направя. Spore ще бъде Massively Single Player Online Hybrid Game (MSPOHG, майчице мила). Отрочето на Уил Райт ще се играе в сингъл плеър, но в същото време във всеки един момент ще черпи много важна информация от интернет. А именно - ще тегли данни за цели планети, нови раси и създания, оръжия, климатични условия и какво ли още не от всички играчи по света, които играят Spore (и които са включили опцията за постоянен update до сървъра майка, разбира се). AI-то в играта само ще прави всичко. Ще черпи информацията и само ще си я разпределя. Тоест, в сингъл плеъра ще се сблъскваме със световете и расите на хилядите други като нас, които по ден и нощ играят Spore. Тук не се залага на скриптирани ситуации. Тук се залага на уникалния, индивидуален за всеки един от нас геймплей. От сега си представям разговорите с приятели: “Копеле вчера каква планета открих, лелее. Някъв идиот явно си е правил зоологическа градина, после му е писнало, зарязал е всичко и в момента навсякъде цари тотален хаос!”
Другият важен момент е, че дори и да нямате интернет, играта ще е достатъчно разнообразна и за вас. Още при пускането й Maxis смятат да вкарат огромна база данни с десетки хиляди създания, възможни оръжия, технологии и т.н.

Финал

image
 
 
Искам да завърша това превю с думите на Уил Райт. Те просто обезсмислят всякакъв коментар: “Най-трудно за мен беше да убедя самия себе си, че подобна игра може изобщо да бъде създадена. Оттам насетне всичко беше много по-лесно.”

=-=-=-=-=-=-=-=-=-=

Странично каре

Уил Райт е един от най-великите автори на видеоигри през последните 15 години. Съосновател на Maxis. Създател на SimCity и The Sims (най-продаваната серия игри за всички времена) и пионер на “симулационния” игрален жанр. Идейно родеещ се с “божествените” игри на Питър Молиньо.
Удостоен е с награда за цялостно творчество по време на GDC 2001. През 2002 става петият човек, включен в “Алеята на славата” на Академията за интерактивни изкуства.


Тагове:   games,   Spore,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол