Counter-Strike
Какво представлява Counter-Strike?!
Абе ти да не си прекарал последните две години, отдаден на пост и молитва сред рилската пустиня? Или си правиш майтап с мене, а? Не? НАИСТИНА искаш да знаеш? Ами добре. Това е името на най-популярната (у нас и в чужбина) модификация на Half-Life. Ако вече си доволен, ще ходя да си лягам, понеже в 2 часа през нощта определено е време за сън.
Ох, знаех си, че няма начин да се отърва толкова лесно. Добре, ще пробвам да обясня малко по-подробно. В Counter-Strike играчите се разделят на два тима - контратерористи и терористи, или по нашему - стражари и апаши. В зависимост от картата, на която се развива действието, отборите имат различни цели. В нива, чието име започва с AS (съкратено от assassination - убийство), стражарите са назначени за бавачки на един VIP (Very Important Person, ще рече - адски важен чичко). VIP-ът трябва да стигне до точка, от която ще може да избяга от нивото - някой бронетранспортьор или хеликоптер например (човек би си помислил, че ако "чичкото" не ще да се намира наблизо, той въобще не би се включил в играта). Терористите трябва да му попречат да отиде дотам (разбирай - да го пречукат по пътя), а контрите - да попречат на терористите да попречат на VIP-а, сиреч - да му помогнат.
Вторият вид карти имат буквите CS в началото на названието (идва от Counter-Strike - контраудар). В тях злите терористи държат в плен няколко заложника. Ченгетата трябва да спасят заложниците, като ги изведат до някое безопасно място. Терористите, естествено, се стремят с всички сили да запазят пленниците си. За разлика от предния тип игра, където ролята на VIP се играе от човек, тук заложниците представляват управлявани от компютъра кукли, готови да последват всеки, който се приближи до тях и натисне бутона USE.
Последният тип правила се изпозват на нивата, имената на които започват с DE (началото на думата demolition, или разрушаване). Там "апашите" получават мощна бомба, която трябва да занесат до една от (обикновено) две ключови точки, и да я активират. После трябва да я пазят от евентуалните опити на стражарите да я обезвредят, и да я изчакат да се взриви. Предполагам, излишно е да споменавам, че контратерористите въобще не са склонни да оставят подкараулния си обект да хвръкне във въздуха без бой.
Във всички видове игра избиването на враговете автоматично носи победа. Изключение прави само случаят, когато на карта с бомба терористите умрат, след като са заложили експлозива си. В този случай контрите печелят чак след като обезвредят адската машина.
Counter-Strike много се различава от останалите отборни варианти на First Person Shooter-ите. Team Deathmatch, Domination, Capture The Flag, даже Assault - всички те имат определен привкус на екшън. Модификацията на Half-Life, за която говоря, се стреми към по-голяма реалистичност (в разумни граници, разбира се). Тук действието е разделено на рундове с фиксирана продължителност. В началото на всеки рунд отборите започват в пълен състав, купуват си оръжие и екипировка, и започват играта. Ако някой умре (по-точно - КОГАТО някой умре, понеже смъртността в Counter-Strike е доста висока), до края на рунда той се преселва в света на духовете. В безтелесната си форма убитият може само да наблюдава развитието на играта отстрани, или да говори с останалите мъртъвци. Следователно, за разлика от Quake или Unreal например, в Counter-Strike животът е ценен.
Моля? Как се купува екипировката? Има си меню, бе драги. Ако ще ме прекъсваш така, постарай се поне да питаш смислени неща. Парите откъде идват? Е, това е друга работа. Естествено, трябваше да се сетя, че "сухото" ще те заинтересува най-много. Първо, в началото на всеки рунд играчите получават субсидия, чийто размер зависи от това кой (и как) е победил в предния рунд. Освен това, вражеските скалпове носят (малък) приход. ПРИЯТЕЛСКИТЕ скалпове обаче са съвсем различен бизнес. От тях могъщо се обеднява. Разни други дреболии, като например спасяването или убийството на заложници, също влияят на финансовото състояние на участниците в играта.
Според мен трябва повече да се вълнуваш от това какво може да се купи с парите. Да не си мислиш, че пушките са безплатни? Нищо подобно. Единственото безплатно нещо е мизерният пистолет, дето ще ти го дават в началото на всеки рунд. Ножа въобще няма да го споменавам, той е по-скоро украса, отколкото оръжие. Всичко останало се плаща. По-добър пистолет, някакъв вид "помпа", картечен пистолет, винтовка или лека картечница - всичко можеш да получиш, стига да си платежоспособен. Ще трябва да се изръсиш обаче за и за последния патрон. Предлагат се и екстри от сорта на бронирани жилетки, каски, гранати, очила за нощно виждане... Няма да описвам подробно оборудването, с което човек може да се сдобие. Ще кажа само, че всичко в Counter-Strike действа много реалистично. Куршумите могат да пробиват тънки стени и други леки прегради, доста детайлно се симулира разсейването на стрелбата, загубата на точност, причинена от отката на автоматичните оръжия, от стрелбата в движение или от друго неудобно положение (например при скок, плуване или от стълба). Който си мисли, че понеже е много добър с рейлгъна на Quake, ще започне да коси враговете си на Counter-Strike с дузини, се лъже жестоко. Майсторството при боравене с оръжията тук се постига не по-малко трудно, отколкото на Quake, само че на него не може да се разчита толкова. Защо? Ами заради разсейването на стрелбата. Даже да имаш мълниеносна реакция и перфектен прицел, куршумите ти може да решат да полетят не натам, където сочи кръстчето на мерника. А човекът отсреща ще вземе да се обърне и да те изпрати в отвъдното с единствен, зле насочен изстрел, който за нещастие е срещнал главата ти. В Counter-Strike пораженията, които оръжията нанасят, зависят много от това в коя част на тялото удрят куршумите.
Реалистичността на Counter-Strike до голяма степен се предава чрез нивата, на които се играе. Всички карти изобразяват съвсем конкретен обект от ежедневния живот. Подземен гараж, ракетна база, средиземноморско градче или хале сред града - всяко от тях може да бъде разпознато и без човек да чете описанието, което върви с нивото.
Е, какво става? Достатъчно ли говорих вече? Разбра ли какво е това Counter-Strike? Да? Наистина? Казваш, че вече мога да нанкам, така ли?
Няма да стане, приятел. Ясно е, че тая нощ пак няма да спя, ама ти ме ядоса. Нищо не си разбрал още, само така си мислиш. Ако не си опитвал играта, или ако си я джиткал за по половин час в някой клуб, пълен с непознати - нищо не си видял, нищо не си разбрал.
Това е първата FPS игра, която виждам да увлича еднакво хлапета, мъже и жени, при това от пръв поглед. Защо? Че к"во му е на Quake-а? Ще ти кажа - като си зърнал рейлгън за пръв път, какво си си помислил? "Те това е най-яката пушка в играта", или "Какво, по дяволите, виждат очите ми"? Обаче само да мернеш калашник, веднага ти става ясно кой край да насочиш към врага, нали? Всичко, ВСИЧКО в Counter-Strike ни е познато от реалния свят, ако не от личен опит, то поне от холивудските екшъни. 99% от ситуациите, които възникват по време на играта, са съвсем реалистични. За да започне да играе, човек трябва да знае само най-общата идея, а за останалото може да се досети и сам по аналогия с всекидневния живот.
Освен това, даже начинаещият може пълноценно да участва в действието - точно заради голямата роля, която случайността играе в битките. Не ме разбирай погрешно - ветеранът винаги ще се справя по-добре, обаче съотношението на ефективността на новака и опитния играч няма да е -20 към 100 (като на Quake3, ако играем на DM17), а ще е примерно 1:3.
Counter-Strike не е игра на стрелбата. Макар че куршумите са нещото, което ще покоси врага, победата ще се реши от това кой кого ще надхитри. "Не убивам с револвера си, убивам с ума си" - това е мантрата на Стрелеца на Стивън Кинг, и всеки, който смята, че иска да играе Counter-Strike, трябва да си я припомня винаги, щом го убият от засада. Познавам хора, които мога да победя 7 от 10 пъти в равна битка. Обаче въпреки това ме е страх да играя срещу тях, понеже "равна битка" в Counter-Strike на практика не съществува. През повечето време някой някого измамва. А пък те са коварни, подли копелета, и умението ми да стрелям изобщо няма да ми помогне срещу снайпера, който ще ме повали преди да съм го забелязал, или срещу изстрелите в гърба ми от автомат със заглушител.
Истинската природа на Counter-Strike не се разкрива при игрите един срещу един, нито при мелетата, където се бият отбори от по 10 души. В първите всичко решава случайността, във вторите - статистиката. Когато се бият пистолет срещу автомат, човекът с пистолета има шанс да изненада и убие противника си. Когато обаче от едната страна стоят десет автомата, снайпера и картечници, а срещу тях има десет души с пистолети и SMG-та, е ясно кой ще победи. Нито изненада, нито тактика, добра отборна игра, умение или случайност могат да променят изхода на битката. Но ако отборите се състоят от по 4 или 5 души, ситуацията коренно се променя. Тук случайността не е сериозен фактор, всичко се решава от умението на играчите, и най-вече от това доколко са се сработили един с друг.
Именно добрата отборна игра за съжаление е нещото, което няма да намерите в клубовете. Там се срещат твърде различни по умение хора, засичат се за прекалено кратко, и обикновено даже не се опитват да играят организирано. Никой не уважава съотборниците и противниците си, всеки играе първо за себе си, и след това за отбора. Въобще не е рядка гледката на група хора, събрани пред някоя врата, които просто седят на място и подаряват на противника ценни секунди, само защото никой не се решава да поведе атаката. И когато все пак някой тръгне напред, половината играчи продължават да се крият на входа и да изчакват как ще свърши битката.
Това е нещо, което не понасям. Ако има един пагубен за играта начин на поведение, той е точно такъв - да се криеш и да гледаш как другарите ти умират, вместо да се опиташ да помогнеш. Сто пъти по-добре е да умреш в напразен опит да дадеш шанс на съотборника си да се спаси, отколкото да го оставиш да загине заради собствената ти страхливост. Защото няма по-голям подарък, който да поднесеш на противника, от този да му позволиш да се справя с отбора ти на части.
Вярно, не е справедливо да рискуваш да загинеш заради грешка, която е допуснал някой друг. Но какво ще се случи следващия път, когато на топа на устата се окажеш ти самият? Кой ще ти помогне, ако не съотборниците ти? Това е още един аспект, в който Counter-Strike ни поставя в реалистична ситуация. Понякога просто се налага човек да играе от неизгодна позиция. Обаче произволен риск е за предпочитане пред това просто да се предадеш пред жестоката съдба и да изгубиш всякакви шансове за победа. Почти всички нива, на които се играе Counter-Strike, са несправедливи за едната от двете страни (обикновено за тези, които атакуват). Почти винаги е безинтересно да се наблюдава боят отстрани, ако човек може да следи и двата отбора - от сто километра се вижда кой ще победи. Играчите обаче не знаят къде е противникът, как е въоръжен и какво прави в момента, и на тях изобщо не им е ясно накъде клони победата. Точно в това се крие очарованието на играта - в невежеството на участниците в нея. Затова много се дразня от разни индивиди, които (след като са били убити) бродят като духове из нивото и крещят из цялата зала кой какво прави в момента. Това унищожава целия смисъл на играта.
Кажете ми, как може да се прецени кога един човек играе Counter-Strike по-добре от друг? По броя на фраговете? По победите на отбора? Как?
Не мога да ви дам формула, по която да го изчислите. Обаче личната ми мярка по въпроса няма нищо общо с броя убийства или съотношението между смъртите и фраговете. Аз си задавам въпроса "искам ли животът ми да зависи от този човек". Макар да познавам и играчи с по-добра техника, предпочитам да играя в отбор с брат ми. За мен той е най-добрият партньор - понеже знам, че в произволна ситуация е готов да ми помогне с цената на живота си. Освен това знае, че ако се наложи, ще му се отплатя със същото. Ако трябва да опиша положение, което с едно изречение да характеризира Counter-Strike, то ще е следното. Застанал съм в коридора на DE_DUST със снайпер и съм се прицелил по дължината му, а брат ми пази с автомат входа зад мен. Всеки зависи изцяло от другия. Ако чуя стрелба отзад, дори куршумите да започнат да удрят в мен, докато брат ми е жив, няма да се обърна да се защитя. Моята работа е да не пусна никой в тунела отпред. Това е. Аз пазя гърба на брат си, той пази моя. Докато стоим, ключовата позиция на нивото - централният коридор - е наш.
Мога още много да говоря за Counter-Strike. За начините на използване на екипировката, за тактиките и позициите, подходящи за всяко от нивата, които съм играл, за характеристиките на оръжията и начина на стрелба с тях... По дяволите, мога даже да разкажа какви упражнения за ума препоръчват разни зен-майстори по мрежата, за да подобрите стрелбата си със снайпер например. Всичко това обаче са глупости, подробности, или комбинация от двете. Духът на играта се съдържа в две основни положения - мисли преди да действаш, и вярвай на съотборника си. Оттам нататък всичко е практика.
Знаете ли как започва един от сборниците със съвети за Counter-Strike, който ми попадна? "Вдишай дълбоко... В момента си мишена".

Всеки има право на мнение. Ако не ти харесва блога, просто не влизай ;)

Смятам да публикувам статии с цел по-неопитните играчи за се усъвършенстват по отношение на стил, карти, и така нататък , стига да има желание, всичко се постига. :)

Добра идея, пък и има супер много добри игри, но неизвестни. Аз тия дни търсих някое добро RPG, но освен Diablo и neverwinter night, не се сещам друго, пък и не намерих, а не може само blizzard и EA да правят игри.

До няколко часа ще публикувам статия, на прословутият - Duffer (евала на тоя човек), за една от Великите ролеви игри. :)

бях скептично настроен, ама статииката е невинно-очарователна :)
Обаче за Windows 7 в предишния блог :)